Сезони
И с поглед ме разтапяш...
както сняг
разплаква се, че идва край на зимата.
Разтапяш ме, извайвам се и пак
потъвам жадна във очите, сините...
Разцъфвам с устните ти,
пролетта
развихря се по цялото ми тяло.
Когато ме целуваш, сякаш тя
сезон единствен е, във време спряло.
Ръцете ти събличат ме,
нетърпеливо,
излишни дрехи в лято подранило.
Сънувам... сякаш в сън на живо
от тялото ти в мен прелива сила.
Обагрят ме в златистите си краски
напевните ти думи. Като в песен
мелодия изтича с твойте ласки.
Последен танц. Навън е есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
