3 feb 2015, 22:21

Сезони

  Poesía » Otra
670 0 3

В началото е пролетта красива

окъпана във слънчева роса,

разцъфнала, сияеща, игрива,

даряваща живот и светлина.

 

След нея пламва лято знойно

с гореши пясъци и топли ветрове,

с пламтящи залези, които трайно

оставят спомен за море.

 

Но лятото полека гасне,

пристъпва тихо промелива есен.

Днес мрачно е, а други дни са ясни,

днес тъжно е, а утре пее песен.

 

А после зимата със снежна белота

светът завива в своята умора.

Последният сезон  и в любовта.

Приличат си живота и природата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кръстина, благодаря за хубавите думи
    Митко, краят на всяко хубаво нещо е тъжен и подтискащ, но винаги трябва да живеем с очакване на хубавото
  • Тъжен и потискащ край Но в природата винаги има кръговрат... И след най-тежкота зима идва лято,а след тъмната вечер изгрява слънце Повече оптимизъм...
  • Оригинален и талантливо сътворен стих, посветен на сезоните на природата и сезоните на живота! Много мъдро послание съдържа!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....