3.02.2015 г., 22:21

Сезони

669 0 3

В началото е пролетта красива

окъпана във слънчева роса,

разцъфнала, сияеща, игрива,

даряваща живот и светлина.

 

След нея пламва лято знойно

с гореши пясъци и топли ветрове,

с пламтящи залези, които трайно

оставят спомен за море.

 

Но лятото полека гасне,

пристъпва тихо промелива есен.

Днес мрачно е, а други дни са ясни,

днес тъжно е, а утре пее песен.

 

А после зимата със снежна белота

светът завива в своята умора.

Последният сезон  и в любовта.

Приличат си живота и природата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кръстина, благодаря за хубавите думи
    Митко, краят на всяко хубаво нещо е тъжен и подтискащ, но винаги трябва да живеем с очакване на хубавото
  • Тъжен и потискащ край Но в природата винаги има кръговрат... И след най-тежкота зима идва лято,а след тъмната вечер изгрява слънце Повече оптимизъм...
  • Оригинален и талантливо сътворен стих, посветен на сезоните на природата и сезоните на живота! Много мъдро послание съдържа!
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...