3.02.2015 г., 22:21

Сезони

672 0 3

В началото е пролетта красива

окъпана във слънчева роса,

разцъфнала, сияеща, игрива,

даряваща живот и светлина.

 

След нея пламва лято знойно

с гореши пясъци и топли ветрове,

с пламтящи залези, които трайно

оставят спомен за море.

 

Но лятото полека гасне,

пристъпва тихо промелива есен.

Днес мрачно е, а други дни са ясни,

днес тъжно е, а утре пее песен.

 

А после зимата със снежна белота

светът завива в своята умора.

Последният сезон  и в любовта.

Приличат си живота и природата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кръстина, благодаря за хубавите думи
    Митко, краят на всяко хубаво нещо е тъжен и подтискащ, но винаги трябва да живеем с очакване на хубавото
  • Тъжен и потискащ край Но в природата винаги има кръговрат... И след най-тежкота зима идва лято,а след тъмната вечер изгрява слънце Повече оптимизъм...
  • Оригинален и талантливо сътворен стих, посветен на сезоните на природата и сезоните на живота! Много мъдро послание съдържа!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...