В началото е пролетта красива
окъпана във слънчева роса,
разцъфнала, сияеща, игрива,
даряваща живот и светлина.
След нея пламва лято знойно
с гореши пясъци и топли ветрове,
с пламтящи залези, които трайно
оставят спомен за море.
Но лятото полека гасне,
пристъпва тихо промелива есен.
Днес мрачно е, а други дни са ясни,
днес тъжно е, а утре пее песен.
А после зимата със снежна белота
светът завива в своята умора.
Последният сезон и в любовта.
Приличат си живота и природата...
© Биляна Битолска Все права защищены
Митко, краят на всяко хубаво нещо е тъжен и подтискащ, но винаги трябва да живеем с очакване на хубавото