3 февр. 2015 г., 22:21

Сезони

673 0 3

В началото е пролетта красива

окъпана във слънчева роса,

разцъфнала, сияеща, игрива,

даряваща живот и светлина.

 

След нея пламва лято знойно

с гореши пясъци и топли ветрове,

с пламтящи залези, които трайно

оставят спомен за море.

 

Но лятото полека гасне,

пристъпва тихо промелива есен.

Днес мрачно е, а други дни са ясни,

днес тъжно е, а утре пее песен.

 

А после зимата със снежна белота

светът завива в своята умора.

Последният сезон  и в любовта.

Приличат си живота и природата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кръстина, благодаря за хубавите думи
    Митко, краят на всяко хубаво нещо е тъжен и подтискащ, но винаги трябва да живеем с очакване на хубавото
  • Тъжен и потискащ край Но в природата винаги има кръговрат... И след най-тежкота зима идва лято,а след тъмната вечер изгрява слънце Повече оптимизъм...
  • Оригинален и талантливо сътворен стих, посветен на сезоните на природата и сезоните на живота! Много мъдро послание съдържа!
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...