Преди да дойде любовта, е пролет.
Предчувстваме копнежите й сладки.
Душите ни сънуват дълъг полет,
телата я жадуват в нощи кратки.
Когато дойде любовта, е лято.
Горим от огън. Тръпка ни разтриса.
Бесуват в нас възторгът и тъгата.
Любимият обсебва всяка мисъл.
Отиде ли си любовта, е есен.
От огъня остава топла пепел.
Остава спомен, жал, рефрен от песен
и може би деца - да ни подкрепят.
Ако не срещнем любовта, е зима.
Светът е зла и безлюбовна бездна.
Сърцето е прекършен стих без рима.
Студът от всеки ъгъл ни се плези.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados