Dec 5, 2007, 1:17 PM

Сезоните на любовта

  Poetry
1.7K 0 37
  

                            Преди да дойде любовта, е пролет.

                            Предчувстваме копнежите й сладки.

                            Душите ни сънуват дълъг полет,

                            телата я жадуват в нощи кратки.

 

                            Когато дойде любовта, е лято.

                            Горим от огън. Тръпка ни разтриса.

                            Бесуват в нас възторгът и тъгата.

                           Любимият обсебва всяка мисъл.

 

                            Отиде ли си любовта, е есен.

                            От огъня остава топла пепел.

                            Остава спомен, жал, рефрен от песен

                            и може би деца - да ни подкрепят.

 

                            Ако не срещнем любовта, е зима.

                            Светът е зла и безлюбовна бездна.

                            Сърцето е прекършен стих без рима.

                            Студът от всеки ъгъл ни се плези.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...