5.12.2007 г., 13:17

Сезоните на любовта

1.7K 0 37
  

                            Преди да дойде любовта, е пролет.

                            Предчувстваме копнежите й сладки.

                            Душите ни сънуват дълъг полет,

                            телата я жадуват в нощи кратки.

 

                            Когато дойде любовта, е лято.

                            Горим от огън. Тръпка ни разтриса.

                            Бесуват в нас възторгът и тъгата.

                           Любимият обсебва всяка мисъл.

 

                            Отиде ли си любовта, е есен.

                            От огъня остава топла пепел.

                            Остава спомен, жал, рефрен от песен

                            и може би деца - да ни подкрепят.

 

                            Ако не срещнем любовта, е зима.

                            Светът е зла и безлюбовна бездна.

                            Сърцето е прекършен стих без рима.

                            Студът от всеки ъгъл ни се плези.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...