7 jul 2013, 20:45  

Сезонна симбиоза 

  Poesía
755 0 23

---


Пак сте луднали — лято, та лято,
но от него пò топли кръвта ми

носи обич и огнено злато,
в кислородните глътки втъкани.

 

Лятно слънце ли? — само се перчи,
свети плахо. Я вижте очите ми!
колко смело в живота са втренчени
и небето с усмивка посичат!

 

С нежни стъпки морето извезвам
и отмина ли, пяната плаче...
Даже нощните мечи съзвездия
избледняват, щом вдигна клепачи.

 

Даже облакът бял заиграва
с хвърчила, из простора ми пуснати,
и полепва им багрите — право
в мекотата на моите устни.

 

Неочакван лъч щом се покаже,
не повдигайте взор заслепени —
туй са само небесни миражи,
горе няма слънца!

Те са в мене!

 

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??