stenli499 (Станислава)
291 2626
7 июл. 2013 г., 20:45  

Сезонна симбиоза 

  Поэзия
801 0 23

---


Пак сте луднали — лято, та лято,
но от него пò топли кръвта ми —

носи обич и огнено злато,
в кислородните глътки втъкани.

 

Лятно слънце ли? — само се перчи,
свети плахо. Я вижте очите ми! —
колко смело в живота са втренчени
и небето с усмивка посичат!

 

С нежни стъпки морето извезвам
и отмина ли, пяната плаче...
Даже нощните мечи съзвездия
избледняват, щом вдигна клепачи.

 

Даже облакът бял заиграва
с хвърчила, из простора ми пуснати,
и полепва им багрите — право
в мекотата на моите устни.

 

Неочакван лъч щом се покаже,
не повдигайте взор заслепени —
туй са само небесни миражи,
горе няма слънца!

Те са в мене!

 

 

---

© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??