7.07.2013 г., 20:45 ч.  

Сезонна симбиоза 

  Поезия
5.0 / 15
858 0 23
---
Пак сте луднали — лято, та лято,
но от него пò топли кръвта ми —
носи обич и огнено злато,
в кислородните глътки втъкани.
Лятно слънце ли? — само се перчи,
свети плахо. Я вижте очите ми! —
колко смело в живота са втренчени
и небето с усмивка посичат!
С нежни стъпки морето извезвам
и отмина ли, пяната плаче...
Даже нощните мечи съзвездия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...

Още произведения »