Сезонна симбиоза
---
Пак сте луднали — лято, та лято,
но от него пò топли кръвта ми —
носи обич и огнено злато,
в кислородните глътки втъкани.
Лятно слънце ли? — само се перчи,
свети плахо. Я вижте очите ми! —
колко смело в живота са втренчени
и небето с усмивка посичат!
С нежни стъпки морето извезвам
и отмина ли, пяната плаче...
Даже нощните мечи съзвездия
избледняват, щом вдигна клепачи.
Даже облакът бял заиграва
с хвърчила, из простора ми пуснати,
и полепва им багрите — право
в мекотата на моите устни.
Неочакван лъч щом се покаже,
не повдигайте взор заслепени —
туй са само небесни миражи,
горе няма слънца!
Те са в мене!
---
© Станислава All rights reserved.
