Остави този дъжд да вали,
всички грешни следи да отмие,
във улуците лошите дни
със измамни надежди да гният.
Нека залезът – стар романтик
свойта вечер по навик да чака,
ще напише поредния стих,
ще потъне след двата коняка.
Остави туй небе да мълчи,
знам и този сезон ще отмине,
там където е тихо боли
и светът опустява безимен.
Златни залези, ярки звезди
ще се раждат във лилави нощи,
небосводът от страст ще кипи,
но сега… твърде рано е още.
© Ивон Todos los derechos reservados
stihi.in.ua/avtor.php?author=47292&poem=375568