Остави този дъжд да вали,
всички грешни следи да отмие,
във улуците лошите дни
със измамни надежди да гният.
Нека залезът – стар романтик
свойта вечер по навик да чака,
ще напише поредния стих,
ще потъне след двата коняка.
Остави туй небе да мълчи,
знам и този сезон ще отмине,
там където е тихо боли
и светът опустява безимен.
Златни залези, ярки звезди
ще се раждат във лилави нощи,
небосводът от страст ще кипи,
но сега… твърде рано е още.
© Ивон All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
