Остави този дъжд да вали,
всички грешни следи да отмие,
във улуците лошите дни
със измамни надежди да гният.
Нека залезът – стар романтик
свойта вечер по навик да чака,
ще напише поредния стих,
ще потъне след двата коняка.
Остави туй небе да мълчи,
знам и този сезон ще отмине,
там където е тихо боли
и светът опустява безимен.
Златни залези, ярки звезди
ще се раждат във лилави нощи,
небосводът от страст ще кипи,
но сега… твърде рано е още.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
