Регина (Радост Даскалова)
374 1427
4 jun 2008, 11:33  

Сфумато 

  Poesía » Otra
635 0 18

И вече в лилавото всичко е казано -

извая го вятър - озъбен варан,

потънаха думите в пъпа на залеза,

и там, под дъгата, и малко отсам.

 

Сред люспи в зелено и гущерски лапи

на времето пръстите все ще напипват

ронливи пространства зад вълчи капани,

нектар виночерпци, където разсипват.

А жадните устни на немите гущери

в тревите ще пият мълчана роса

и кротко ще пъплят в спирали изкуствени -

смарагдови дупки в пашкул самота.

 

Изписа с мастилена кожа водата,

молитва омекнала в калния бряг,

а огънят легна послушно в земята

и тихо прошепна: "Защо не умрях?"

В затворена мида прогледна зората -

от пясъчно минало - топченце страх.

И ти се попита отсам, под дъгата:

"За думата "сбогом" ли само живях?"


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??