Сфумато
И вече в лилавото всичко е казано -
извая го вятър - озъбен варан,
потънаха думите в пъпа на залеза,
и там, под дъгата, и малко отсам.
Сред люспи в зелено и гущерски лапи
на времето пръстите все ще напипват
ронливи пространства зад вълчи капани,
нектар виночерпци, където разсипват.
А жадните устни на немите гущери
в тревите ще пият мълчана роса
и кротко ще пъплят в спирали изкуствени -
смарагдови дупки в пашкул самота.
Изписа с мастилена кожа водата,
молитва омекнала в калния бряг,
а огънят легна послушно в земята
и тихо прошепна: "Защо не умрях?"
В затворена мида прогледна зората -
от пясъчно минало - топченце страх.
И ти се попита отсам, под дъгата:
"За думата "сбогом" ли само живях?"
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
