31 ago 2007, 22:59

Сгрешило Сърце

  Poesía
691 0 3
Хладният вятър разпилява всичко -
 чувства, мечти...
 Оставя след себе си едно черно нищо -
 празни лъчи...
 След него дъжд, затъкан в облаци сиви -
 сред мъгла и свян...
 В тежки капки моите чувства фалшиви -
 цял живот пропилян...
 Умират две паднали златни листа -
 аз и ти...
 Последна отива си пак есента -
 и боли, боли...
 Зад хълма слънцето тъжно залязва -
 чувствата бавно умират...
 Твойто сърце как ме мрази показва -
 и във вечност дъхът ми спира...
 Крещи ли, крещи моята болна душа -
 прегръдка иска от теб...
 От мъка и сълзи в една сива дъга -
 чернее сгрешилото сърце...
 Пеперуди прелитат и пърхат с крила -
 отиде си слънцето вече...
 Смрачни се красивата безкрайна синева -
 но грешката ми не отрече.
 
 26.07.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...