Сгрешило Сърце
чувства, мечти...
Оставя след себе си едно черно нищо -
празни лъчи...
След него дъжд, затъкан в облаци сиви -
сред мъгла и свян...
В тежки капки моите чувства фалшиви -
цял живот пропилян...
Умират две паднали златни листа -
аз и ти...
Последна отива си пак есента -
и боли, боли...
Зад хълма слънцето тъжно залязва -
чувствата бавно умират...
Твойто сърце как ме мрази показва -
и във вечност дъхът ми спира...
Крещи ли, крещи моята болна душа -
прегръдка иска от теб...
От мъка и сълзи в една сива дъга -
чернее сгрешилото сърце...
Пеперуди прелитат и пърхат с крила -
отиде си слънцето вече...
Смрачни се красивата безкрайна синева -
но грешката ми не отрече.
26.07.07
© Нина Найденова All rights reserved.
