31 авг. 2007 г., 22:59

Сгрешило Сърце

Поэзия

692 0 3

Хладният вятър разпилява всичко -
чувства, мечти...
Оставя след себе си едно черно нищо -
празни лъчи...
След него дъжд, затъкан в облаци сиви -
сред мъгла и свян...
В тежки капки моите чувства фалшиви -
цял живот пропилян...
Умират две паднали златни листа -
аз и ти...
Последна отива си пак есента -
и боли, боли...
Зад хълма слънцето тъжно залязва -
чувствата бавно умират...
Твойто сърце как ме мрази показва -
и във вечност дъхът ми спира...
Крещи ли, крещи моята болна душа -
прегръдка иска от теб...
От мъка и сълзи в една сива дъга -
чернее сгрешилото сърце...
Пеперуди прелитат и пърхат с крила -
отиде си слънцето вече...
Смрачни се красивата безкрайна синева -
но грешката ми не отрече.

26.07.07

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ninsi (Нина Найденова)

Благодаря

2007-09-14T17:28:50+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Образно и красиво се лее мисълта ти , искрено и от сърцето. Браво.

2007-09-14T16:41:20+03:00
Aneta_kz (Анета)

Добре дошла, Нина!
Много хубав стих!
Продължавай!

2007-09-02T09:35:35+03:00