31 авг. 2007 г., 22:59

Сгрешило Сърце 

  Поэзия
555 0 3
Хладният вятър разпилява всичко -
 чувства, мечти...
 Оставя след себе си едно черно нищо -
 празни лъчи...
 След него дъжд, затъкан в облаци сиви -
 сред мъгла и свян...
 В тежки капки моите чувства фалшиви -
 цял живот пропилян...
 Умират две паднали златни листа -
 аз и ти...
 Последна отива си пак есента -
 и боли, боли...
 Зад хълма слънцето тъжно залязва -
 чувствата бавно умират...
 Твойто сърце как ме мрази показва -
 и във вечност дъхът ми спира...
 Крещи ли, крещи моята болна душа -
 прегръдка иска от теб...
 От мъка и сълзи в една сива дъга -
 чернее сгрешилото сърце...
 Пеперуди прелитат и пърхат с крила -
 отиде си слънцето вече...
 Смрачни се красивата безкрайна синева -
 но грешката ми не отрече.
 
 26.07.07

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??