10 oct 2015, 20:07

Шахматна приказка за цар и пъдар

  Poesía » Civil
747 0 7

 

 

 

 ШАХМАТНА ПРИКАЗКА ЗА ЦАР И ПЪДАР

 

 

Животът ни живее някак грешно

или пък ние ходовете бъркаме.

Признаваме, че сме безгласни пешки,

уплашени до ужас, до побъркване.

 

Дъската черно-бяла е прикритие

за всичките играещи персони,

а стъпките им кални са изтрити

по примера на властващи канони.

 

Дори когато обявят рокада

и топът сменя мястото на царя

пред погледа на стари и на млади,

съмнява се във хода им пъдаря.

 

Съмнява се, ако е неподкупен,

а съвестта му без пране е чиста

и няма страх, че някой може с шутове

да го изпрати на финална писта.

 

И ако той призван е за пазител

на нивата държавна и на лозето

и не трепери, че ще го изритат

или ще го подкупят с лични ползи,

 

ще бъде рефер на играта сложна

върху дъската кръстно разчертана

и малко ред в държавата ще сложи.

Ако пък не - ще ни опоскат враните.

 

9.10.2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Среднощни гости съм имала и какви хубави думи са оставили за мен! И понеже вече съм спала по това време, дано да съм ги почерпила с поезия!
  • Адмирации за силата и точността!
  • Ваня, силни думи казваш за написаното от мен, благодаря ти! И на мен ми се иска да вярвам, че поезията може да промени света! Дано!
  • "Бий камбаната, поете,
    мир не давай на Царете!
    могат твоите слова
    днес да променят света!

    Браво, Миме! Много силна творба!Прекланям се пред твоята поезия!
  • Брилянтната творба е плод на гениални умове. Аз със сигурност не съм, но не желая да се чувстваме като безгласни пешки. Очаквам бунта им , искам да ги събудя и призова. Доста от стиховете ми в последно време са със социална насоченост, но мисля, че времето ни го изисква.
    Благодаря за категоричната подкрепа, Валери!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...