10.10.2015 г., 20:07

Шахматна приказка за цар и пъдар

744 0 7

 

 

 

 ШАХМАТНА ПРИКАЗКА ЗА ЦАР И ПЪДАР

 

 

Животът ни живее някак грешно

или пък ние ходовете бъркаме.

Признаваме, че сме безгласни пешки,

уплашени до ужас, до побъркване.

 

Дъската черно-бяла е прикритие

за всичките играещи персони,

а стъпките им кални са изтрити

по примера на властващи канони.

 

Дори когато обявят рокада

и топът сменя мястото на царя

пред погледа на стари и на млади,

съмнява се във хода им пъдаря.

 

Съмнява се, ако е неподкупен,

а съвестта му без пране е чиста

и няма страх, че някой може с шутове

да го изпрати на финална писта.

 

И ако той призван е за пазител

на нивата държавна и на лозето

и не трепери, че ще го изритат

или ще го подкупят с лични ползи,

 

ще бъде рефер на играта сложна

върху дъската кръстно разчертана

и малко ред в държавата ще сложи.

Ако пък не - ще ни опоскат враните.

 

9.10.2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Среднощни гости съм имала и какви хубави думи са оставили за мен! И понеже вече съм спала по това време, дано да съм ги почерпила с поезия!
  • Адмирации за силата и точността!
  • Ваня, силни думи казваш за написаното от мен, благодаря ти! И на мен ми се иска да вярвам, че поезията може да промени света! Дано!
  • "Бий камбаната, поете,
    мир не давай на Царете!
    могат твоите слова
    днес да променят света!

    Браво, Миме! Много силна творба!Прекланям се пред твоята поезия!
  • Брилянтната творба е плод на гениални умове. Аз със сигурност не съм, но не желая да се чувстваме като безгласни пешки. Очаквам бунта им , искам да ги събудя и призова. Доста от стиховете ми в последно време са със социална насоченост, но мисля, че времето ни го изисква.
    Благодаря за категоричната подкрепа, Валери!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...