28 mar 2010, 20:18

Шал 

  Poesía » De amor
590 0 6

Пред тебе стои булевардът,

ти кротко седиш и го гледаш.

Литва от някъде шал,

който видяла си вчера.

 

До тебе стои непознат,

ти шала му леко подаваш.

Кимва ти - кимваш едва,

във блясък пред него оставаш.

 

Измисляш си бледа усмивка

на твойто приятно червено лице

и нещо във мислите трепва,

сякаш си малко, тъй малко дете...

 

И сякаш разбираш сега,

че шалът те помни от вчера,

и чувстваш, и чувстваш това -

готов е до край да те следва.

............

 

Животът е старчески дом,

събрал мъдростта на земята.

 

Какво ли ги чака не знам...

това го решава съдбата...

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Шаловете са ми слабост и твоя ме придърпа насам

    но животът не е старчески дом - може би е цирк или лудница, прекрасен и ужасяващ, но за живеене целият

    поздрави, sun wish
  • аха - носи радост
  • благодаря
  • Оригинално и мъдро! На твоите 19 години вече си прозряла много житейски истини, а като поетеса си ги претворила в чудесно стихотворение. Поздравявам те! Успех!
  • Интересно мислиш...
    Поздрави и от мен!!!
  • Честита Цветница, мила!
Propuestas
: ??:??