Шал
Пред тебе стои булевардът,
ти кротко седиш и го гледаш.
Литва от някъде шал,
който видяла си вчера.
До тебе стои непознат,
ти шала му леко подаваш.
Кимва ти - кимваш едва,
във блясък пред него оставаш.
Измисляш си бледа усмивка
на твойто приятно червено лице
и нещо във мислите трепва,
сякаш си малко, тъй малко дете...
И сякаш разбираш сега,
че шалът те помни от вчера,
и чувстваш, и чувстваш това -
готов е до край да те следва.
............
Животът е старчески дом,
събрал мъдростта на земята.
Какво ли ги чака не знам...
това го решава съдбата...
© Венета Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
аха - носи радост
-
благодаря
-
Оригинално и мъдро! На твоите 19 години вече си прозряла много житейски истини, а като поетеса си ги претворила в чудесно стихотворение. Поздравявам те! Успех!
-
Интересно мислиш...
Поздрави и от мен!!! -
Честита Цветница, мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но животът не е старчески дом - може би е цирк или лудница, прекрасен и ужасяващ, но за живеене целият
поздрави, sun