Шал
Пред тебе стои булевардът,
ти кротко седиш и го гледаш.
Литва от някъде шал,
който видяла си вчера.
До тебе стои непознат,
ти шала му леко подаваш.
Кимва ти - кимваш едва,
във блясък пред него оставаш.
Измисляш си бледа усмивка
на твойто приятно червено лице
и нещо във мислите трепва,
сякаш си малко, тъй малко дете...
И сякаш разбираш сега,
че шалът те помни от вчера,
и чувстваш, и чувстваш това -
готов е до край да те следва.
............
Животът е старчески дом,
събрал мъдростта на земята.
Какво ли ги чака не знам...
това го решава съдбата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венета Димитрова Все права защищены
wish 
