Шал
Пред тебе стои булевардът,
ти кротко седиш и го гледаш.
Литва от някъде шал,
който видяла си вчера.
До тебе стои непознат,
ти шала му леко подаваш.
Кимва ти - кимваш едва,
във блясък пред него оставаш.
Измисляш си бледа усмивка
на твойто приятно червено лице
и нещо във мислите трепва,
сякаш си малко, тъй малко дете...
И сякаш разбираш сега,
че шалът те помни от вчера,
и чувстваш, и чувстваш това -
готов е до край да те следва.
............
Животът е старчески дом,
събрал мъдростта на земята.
Какво ли ги чака не знам...
това го решава съдбата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
wish 
