11 jul 2009, 0:35

Шаман

  Poesía
1.2K 0 8

Ръцете му са спуснати надолу,

кръв капе по свещената земя.

Отгоре гледат хребетите черни,

орел се спуска, търси светлина..

 

Очите леко е притворил,

в жаравата сърцето му  тупти.

Краката в ритъм барабанен,

нагазват в собствени води.

 

В тревата жълтеникаво-зелена,

предците идват да вестят,

Ще има битки и победи,

ще има ярост, смърт и глад..

 

Кръвта му капе бавно от ръцете,

предците са си вече отишли.

В главата му увиснала отеква

викът  на страдащи жени…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...