Ръцете му са спуснати надолу,
кръв капе по свещената земя.
Отгоре гледат хребетите черни,
орел се спуска, търси светлина..
Очите леко е притворил,
в жаравата сърцето му тупти.
Краката в ритъм барабанен,
нагазват в собствени води.
В тревата жълтеникаво-зелена,
предците идват да вестят,
Ще има битки и победи,
ще има ярост, смърт и глад..
Кръвта му капе бавно от ръцете,
предците са си вече отишли.
В главата му увиснала отеква
викът на страдащи жени…
© Иван Иванов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
