Ръцете му са спуснати надолу,
кръв капе по свещената земя.
Отгоре гледат хребетите черни,
орел се спуска, търси светлина..
Очите леко е притворил,
в жаравата сърцето му тупти.
Краката в ритъм барабанен,
нагазват в собствени води.
В тревата жълтеникаво-зелена,
предците идват да вестят,
Ще има битки и победи,
ще има ярост, смърт и глад..
Кръвта му капе бавно от ръцете,
предците са си вече отишли.
В главата му увиснала отеква
викът на страдащи жени…
© Иван Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
