11.07.2009 г., 0:35

Шаман

1.2K 0 8

Ръцете му са спуснати надолу,

кръв капе по свещената земя.

Отгоре гледат хребетите черни,

орел се спуска, търси светлина..

 

Очите леко е притворил,

в жаравата сърцето му  тупти.

Краката в ритъм барабанен,

нагазват в собствени води.

 

В тревата жълтеникаво-зелена,

предците идват да вестят,

Ще има битки и победи,

ще има ярост, смърт и глад..

 

Кръвта му капе бавно от ръцете,

предците са си вече отишли.

В главата му увиснала отеква

викът  на страдащи жени…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...