11.07.2009 г., 0:35

Шаман

1.2K 0 8

Ръцете му са спуснати надолу,

кръв капе по свещената земя.

Отгоре гледат хребетите черни,

орел се спуска, търси светлина..

 

Очите леко е притворил,

в жаравата сърцето му  тупти.

Краката в ритъм барабанен,

нагазват в собствени води.

 

В тревата жълтеникаво-зелена,

предците идват да вестят,

Ще има битки и победи,

ще има ярост, смърт и глад..

 

Кръвта му капе бавно от ръцете,

предците са си вече отишли.

В главата му увиснала отеква

викът  на страдащи жени…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...