29 jul 2022, 16:55

Шанс

  Poesía
620 0 2

Когато доброволно дам си свободата,

оставила Подлеца да сее в мен лъжа.

Далеч от Светлината, част съм от тълпата

на множества продали своята душа.

 

Когато доброволно предавам свободата,

дарена от Христос чрез святата Му кръв.

Покварата превзема сърцето ми с разврата,

поробена невиждам, как станала съм стръв.

 

Когато доброволно дам си свободата

все по-далечен става вечния Съпруг.

Всеки следващ избор е плод от тъмнината

щом не осъзная, че принадлежа на друг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...