29.07.2022 г., 16:55

Шанс

618 0 2

Когато доброволно дам си свободата,

оставила Подлеца да сее в мен лъжа.

Далеч от Светлината, част съм от тълпата

на множества продали своята душа.

 

Когато доброволно предавам свободата,

дарена от Христос чрез святата Му кръв.

Покварата превзема сърцето ми с разврата,

поробена невиждам, как станала съм стръв.

 

Когато доброволно дам си свободата

все по-далечен става вечния Съпруг.

Всеки следващ избор е плод от тъмнината

щом не осъзная, че принадлежа на друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...