22 oct 2010, 20:21

Шапка

  Poesía » Otra
804 0 1

Той отвори и видя.

 

Шапка нямаше, но пред вратата
има купчина листа.
Листата прекалено заедно

стояха пред отворена врата.

 

Беше ден, но беше хладно.
Беше сам, а беше хладно.
Шапка нямаше и беше хладно.
Листата бяха заедно.


Загледа той листата. Бавно.

Кой ли той желаеше от другата страна?
Кой ли го желаеше от тази – никой.
Желаеше ли той листа?
Не питай.
Сигурно.

 

Загледаха листата него.
‘Нямаш шапка. Ако искаш, влез.’
Но той отказа и остана.
 И без шапка, и без...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Декември Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Листата прекалено заедно

    стояха пред отворена врата."


    Здравей,Декември, с шапка или без
    (момче или момиче)пишеш хубаво...
    Дори листата есенни творят поезия
    Добре дошъл,от мен.Дано ти е уютно.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....