ШАПКАТА НА ЖЪЛЪДА
Харесах шапката на жълъда.
Поисках му я за модел.
А той прошепна своята тайна -
от слънчев лъч си я изплел.
Намятам бримки и пресмятам.
За кой път пръстите бода!
А трети ден снегът в гората
затрупва жълъда – беда!
А шапчицата стана чудна!
По нищичко не ù личи,
че вместо пролетни и летни
заплетох есенни лъчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радка Миндова Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
