30 sept 2014, 9:50

Шапката на жълъда

770 0 13

 

 

                         ШАПКАТА НА ЖЪЛЪДА

 

                        Харесах шапката на жълъда.

                        Поисках му я за модел.

                        А той прошепна своята тайна -

                        от слънчев лъч си я изплел.

 

                        Намятам бримки и пресмятам.

                        За кой път пръстите бода!

                        А трети ден снегът в гората

                        затрупва жълъда – беда!

 

                        А шапчицата стана чудна!

                        По нищичко не ù личи,

                        че вместо пролетни и летни

                        заплетох есенни лъчи. 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ена, харесвам твоите миниатюри!
    Аар, благодаря! Радвам се, че успях да предам чувството!
  • Много приятен хубав стих!От него струй топлина и магия!Поздрав!!!
  • Аз ти благодаря, Раде!
    Ти ме вдъхновяваш за кратките форми.
    Насладата да те чета е твоят подарък за мен.
    Благодаря ти!!!
  • Благодаря, Елена!
  • Мило, мило... затрогващо!
    Честит празник, Раде!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...