ШАПКАТА НА ЖЪЛЪДА
Харесах шапката на жълъда.
Поисках му я за модел.
А той прошепна своята тайна -
от слънчев лъч си я изплел.
Намятам бримки и пресмятам.
За кой път пръстите бода!
А трети ден снегът в гората
затрупва жълъда – беда!
А шапчицата стана чудна!
По нищичко не ù личи,
че вместо пролетни и летни
заплетох есенни лъчи.
© Радка Миндова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
