30.09.2014 г., 9:50

Шапката на жълъда

766 0 13

 

 

                         ШАПКАТА НА ЖЪЛЪДА

 

                        Харесах шапката на жълъда.

                        Поисках му я за модел.

                        А той прошепна своята тайна -

                        от слънчев лъч си я изплел.

 

                        Намятам бримки и пресмятам.

                        За кой път пръстите бода!

                        А трети ден снегът в гората

                        затрупва жълъда – беда!

 

                        А шапчицата стана чудна!

                        По нищичко не ù личи,

                        че вместо пролетни и летни

                        заплетох есенни лъчи. 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ена, харесвам твоите миниатюри!
    Аар, благодаря! Радвам се, че успях да предам чувството!
  • Много приятен хубав стих!От него струй топлина и магия!Поздрав!!!
  • Аз ти благодаря, Раде!
    Ти ме вдъхновяваш за кратките форми.
    Насладата да те чета е твоят подарък за мен.
    Благодаря ти!!!
  • Благодаря, Елена!
  • Мило, мило... затрогващо!
    Честит празник, Раде!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...