Седнали са да умуват
днес животните на двора,
вече се разгаря спора,
силен глъч се чува там,
че не могат да измислят,
да решат и да премислят
кой най-умен е от всички,
Шаро или Котаран.

Петльо важно се обажда, 
перушината приглажда
и гласът си извисява
над останалия двор:
"Нека думата да взема
и под форма на поема
с доводи неоспорими
да приключа този спор!

Шаро маха със опашка
щом подхвърлиш му тояжка,
лае силно ако някой
в двора влезе неразбран.
И кокошките ще пази
ако невестулка лази
или през нощта в обора
тихо вмъкне се Лисан."

Отдалече глас надава
блага млекодайна крава 
и в защита на Котака 
казва следните слова:
"Всяка сутрин нас ни храни
щедро нашият стопанин,
а във благодарност ние
му отделяме храна.

Той от млякото ми вкусно
не пропуска да си кусне,
а кокошчиците пъстри
вечер снасят му яйца.
Ала мишките сивушки,
помежду си близки дружки,
нощем във мазето влизат
и без срам крадат храна.

Тук Котан ще се намеси
и когато тез принцеси
се промъкнат във хамбара,
мигом ще им скочи той,
че не може безнаказно
и без труд, и безобразно
ти на другите храната
да отмъкваш все без бой!"

Тук животните във двора
в глас един се съгласиха
и проблемът общ решиха
щом признаха си без свян,
че сред тях най-умни двама,
пък макар и не най-дружни,
но на всички много нужни 
са и Шаро, и Котан.