5 sept 2007, 10:56

Шефе, шефе

  Poesía
804 0 1

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.Ако някой се познае не поемам отговорност. ДА СЕ ЧЕТЕ С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР!!!

 

                                           Шефе, ти си ми сладур.

                                           Как роди се толкоз щур?

                                           Но порасна и отсече:

                                           друг човек от днес съм вече!

 

                                           Шефе, ти си гениален,

                                           актуален, специален.

                                           Само че си особняк,

                                           но търпим те, няма как!

 

                                           Инженерин се извъди.

                                           Що пък някой да те съди,

                                           камо ли да те оспори –

                                           ще му ти уста затвориш!

 

                                           А науката висшистка

                                           дръпна те по първа писта.

                                           То не бяха дегустации,

                                           атестации, презентации.

 

                                           То не бе морето Черно,

                                           Брюксел, Прага и Салерно!

                                           Пи от виното червено

                                           пълни чаши – неотменно!

 

                                           После мина пък на бяло –

                                           в тъмно тихо прекипяло.

                                           И ракията модерна

                                           някъде и тя се мерна.

 

                                           Иначе си ми танцьор,

                                           и чевръст си – няма спор.

                                           Ала си си сеирджия,

                                           как от тебе да се скрия!

 

                                           Що заял си се сега

                                           денем, чак до вечерта,

                                           с мене -  кротката овчица.

                                           Аз работна съм пчелица!

 

                                           Моля те, недей забравяй,

                                           че ме тука ти остáви!

                                           Мясам на оса в буркан,

                                           но ще се търпим! Холáн!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...