Sep 5, 2007, 10:56 AM

Шефе, шефе

  Poetry
802 0 1

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна.Ако някой се познае не поемам отговорност. ДА СЕ ЧЕТЕ С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР!!!

 

                                           Шефе, ти си ми сладур.

                                           Как роди се толкоз щур?

                                           Но порасна и отсече:

                                           друг човек от днес съм вече!

 

                                           Шефе, ти си гениален,

                                           актуален, специален.

                                           Само че си особняк,

                                           но търпим те, няма как!

 

                                           Инженерин се извъди.

                                           Що пък някой да те съди,

                                           камо ли да те оспори –

                                           ще му ти уста затвориш!

 

                                           А науката висшистка

                                           дръпна те по първа писта.

                                           То не бяха дегустации,

                                           атестации, презентации.

 

                                           То не бе морето Черно,

                                           Брюксел, Прага и Салерно!

                                           Пи от виното червено

                                           пълни чаши – неотменно!

 

                                           После мина пък на бяло –

                                           в тъмно тихо прекипяло.

                                           И ракията модерна

                                           някъде и тя се мерна.

 

                                           Иначе си ми танцьор,

                                           и чевръст си – няма спор.

                                           Ала си си сеирджия,

                                           как от тебе да се скрия!

 

                                           Що заял си се сега

                                           денем, чак до вечерта,

                                           с мене -  кротката овчица.

                                           Аз работна съм пчелица!

 

                                           Моля те, недей забравяй,

                                           че ме тука ти остáви!

                                           Мясам на оса в буркан,

                                           но ще се търпим! Холáн!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...