6 nov 2011, 20:52

Шегата

1.5K 0 0

Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?

Дали беше гадна или семпла?
Дали беше кратка или дълга?
Мисълта за нея ме тресе,
иска ми се да си я върна!

Забавни моменти, тонове смях -
заразителна шегичка си беше.
И сега ме е истински страх,
че никога няма да я кажа вече...

Паметта ми е враг определено,
щом за хубави неща иде реч!
А което е някак по-откачено -
само лоши неща помня отдалече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...