Nov 6, 2011, 8:52 PM

Шегата

1.5K 0 0

Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?

Дали беше гадна или семпла?
Дали беше кратка или дълга?
Мисълта за нея ме тресе,
иска ми се да си я върна!

Забавни моменти, тонове смях -
заразителна шегичка си беше.
И сега ме е истински страх,
че никога няма да я кажа вече...

Паметта ми е враг определено,
щом за хубави неща иде реч!
А което е някак по-откачено -
само лоши неща помня отдалече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...