6.11.2011 г., 20:52

Шегата

1.5K 0 0

Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?

Дали беше гадна или семпла?
Дали беше кратка или дълга?
Мисълта за нея ме тресе,
иска ми се да си я върна!

Забавни моменти, тонове смях -
заразителна шегичка си беше.
И сега ме е истински страх,
че никога няма да я кажа вече...

Паметта ми е враг определено,
щом за хубави неща иде реч!
А което е някак по-откачено -
само лоши неща помня отдалече...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...