Шепа живот

Декември е. Стоя на топло в скута

на моя дом. В прозореца ми зима

плете дантели и грижливо трупа

среброто на живота ми преминал.

Посрещам белокосите години

в очите и сърцето си събрала

усещане, че шепа време имам,

а още твърде малко съм видяла.

И гневна съм, че нямам си идея,

че промисъла Божи не разбирам -

защо до днес се учих да живея,

щом трябва да се уча да умирам.