16.03.2023 г., 10:42 ч.

Шепа живот 

  Поезия
248 1 0

Декември е. Стоя на топло в скута

на моя дом. В прозореца ми зима

плете дантели и грижливо трупа

среброто на живота ми преминал.

 

Посрещам белокосите години

в очите и сърцето си събрала

усещане, че шепа време имам,

а още твърде малко съм видяла.

 

И гневна съм, че нямам си идея,

че промисъла Божи не разбирам -

защо до днес се учих да живея,

щом трябва да се уча да умирам.

© Павлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??