Шепа живот
Декември е. Стоя на топло в скута
на моя дом. В прозореца ми зима
плете дантели и грижливо трупа
среброто на живота ми преминал.
Посрещам белокосите години
в очите и сърцето си събрала
усещане, че шепа време имам,
а още твърде малко съм видяла.
И гневна съм, че нямам си идея,
че промисъла Божи не разбирам -
защо до днес се учих да живея,
щом трябва да се уча да умирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Всички права запазени
