2 ago 2008, 16:07

шепа кал и страст

  Poesía
756 0 2
Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.

Вятърът погълнал ме е цяла,
полъх от среднощния кошмар
и кой ли Бог във мен издяла
сърце, сковано от шамар.

Десница силна, кипнала от власт,
разперила се над света,
във шепа кал и страст,
омагьосала дъжда...

Затворът ми е име,
окаяно от много имена,
гласът ми състари ме
от радости и от вина...

И аз съм цялата на кръв и пепел,
недокосната мечта...
Кокалите ми летят по вятър,
на една изстрадала съдба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Остави кокалите,
    и нека само душата ти
    да полети от вятъра!
    Смиг*
    Поздравчета!
  • прекрастно е няма какво повече да кажа...пожелавам ти повече позитивизъм

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...