Aug 2, 2008, 4:07 PM

шепа кал и страст

  Poetry
750 0 2
Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.

Вятърът погълнал ме е цяла,
полъх от среднощния кошмар
и кой ли Бог във мен издяла
сърце, сковано от шамар.

Десница силна, кипнала от власт,
разперила се над света,
във шепа кал и страст,
омагьосала дъжда...

Затворът ми е име,
окаяно от много имена,
гласът ми състари ме
от радости и от вина...

И аз съм цялата на кръв и пепел,
недокосната мечта...
Кокалите ми летят по вятър,
на една изстрадала съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

  • Остави кокалите,
    и нека само душата ти
    да полети от вятъра!
    Смиг*
    Поздравчета!
  • прекрастно е няма какво повече да кажа...пожелавам ти повече позитивизъм

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...