2 авг. 2008 г., 16:07

шепа кал и страст

752 0 2
Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.

Вятърът погълнал ме е цяла,
полъх от среднощния кошмар
и кой ли Бог във мен издяла
сърце, сковано от шамар.

Десница силна, кипнала от власт,
разперила се над света,
във шепа кал и страст,
омагьосала дъжда...

Затворът ми е име,
окаяно от много имена,
гласът ми състари ме
от радости и от вина...

И аз съм цялата на кръв и пепел,
недокосната мечта...
Кокалите ми летят по вятър,
на една изстрадала съдба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Остави кокалите,
    и нека само душата ти
    да полети от вятъра!
    Смиг*
    Поздравчета!
  • прекрастно е няма какво повече да кажа...пожелавам ти повече позитивизъм

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...