2.08.2008 г., 16:07 ч.

шепа кал и страст 

  Поезия
596 0 2
Времето втъкало в мен илюзии
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.

Вятърът погълнал ме е цяла,
полъх от среднощния кошмар
и кой ли Бог във мен издяла
сърце, сковано от шамар.

Десница силна, кипнала от власт,
разперила се над света,
във шепа кал и страст,
омагьосала дъжда...

Затворът ми е име,
окаяно от много имена,
гласът ми състари ме
от радости и от вина...

И аз съм цялата на кръв и пепел,
недокосната мечта...
Кокалите ми летят по вятър,
на една изстрадала съдба...

© Свобода Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Остави кокалите,
    и нека само душата ти
    да полети от вятъра!
    Смиг*
    Поздравчета!
  • прекрастно е няма какво повече да кажа...пожелавам ти повече позитивизъм
Предложения
: ??:??