шепа кал и страст
на векове, години, мигове едни,
които само то
способно е да разруши.
Вятърът погълнал ме е цяла,
полъх от среднощния кошмар
и кой ли Бог във мен издяла
сърце, сковано от шамар.
Десница силна, кипнала от власт,
разперила се над света,
във шепа кал и страст,
омагьосала дъжда...
Затворът ми е име,
окаяно от много имена,
гласът ми състари ме
от радости и от вина...
И аз съм цялата на кръв и пепел,
недокосната мечта...
Кокалите ми летят по вятър,
на една изстрадала съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени