4 mar 2018, 21:54

Шепа пясък

983 1 0

"Обичаш или мразиш – при мен пак ще долазиш!

Времето пилееш или пазиш..."

 

Рефрен подаденот Смъртта,

че в радост или пък тъга

Тя чака зад последна врата...

Коридор след коридор

от едно антре през други две

надбягвам се със смисъла, и мисълта:

"Дали през предна порта

или пък крадешком през плет на заден двор!?"

Тя, онази Дама със извита и наточена коса

дебне и ще окоси мечтите на несвършеното

"Потенциално" – мое облекло,

онова - изтъканото с поредица моменти

заплитаните "вътъци" на всяко следващо "сега" със предно

Предното "сега" със следно

... "пилееш или пазиш..."

Отеква шепота в слуха,

дано и то не е последно

..." при мене пак ще долазиш..."

Отново ехото злокобно,

напомня за пространство лобно.

И преди да се побъркам аз съвсем

в очакване на утрешния ден,

В момент си казвам "край!"

Извръщам се към госпожата в Черно

И благичко ѝ казвам "Знай,

че всяко мъничко добро, 

у всякосъстояние, покой;

Момент – пространство-време

е мъничко парченце от порой,

Поток моменти, събрани заЕдно –

във думичката " Рай" са наЕдно.

Проблясват десетки поред десетки

при всеки следващ ход...

И доброто ще просветва

с блещукащите светлинки.

Те стават стотици по стотици,

 а времето изтекло е накрая!

Изсипаното - пясъчен часовник,

но с песъчинки хиляди... И всяка

светеща отмервайки доброто,

сторено в конкретен миг

във времето, което " БЕ" 

А пространството е вече бездна,

покрита със воал от Тъмнина,

ала поръсена от хиляди добри дела, 

 

Душата още жива е и поТвърдена–- 

Шепа пясък от пръста,

но пълна шепа Светлина...

 

Март, 2018

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Тоцев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...