4.03.2018 г., 21:54

Шепа пясък

979 1 0

"Обичаш или мразиш – при мен пак ще долазиш!

Времето пилееш или пазиш..."

 

Рефрен подаденот Смъртта,

че в радост или пък тъга

Тя чака зад последна врата...

Коридор след коридор

от едно антре през други две

надбягвам се със смисъла, и мисълта:

"Дали през предна порта

или пък крадешком през плет на заден двор!?"

Тя, онази Дама със извита и наточена коса

дебне и ще окоси мечтите на несвършеното

"Потенциално" – мое облекло,

онова - изтъканото с поредица моменти

заплитаните "вътъци" на всяко следващо "сега" със предно

Предното "сега" със следно

... "пилееш или пазиш..."

Отеква шепота в слуха,

дано и то не е последно

..." при мене пак ще долазиш..."

Отново ехото злокобно,

напомня за пространство лобно.

И преди да се побъркам аз съвсем

в очакване на утрешния ден,

В момент си казвам "край!"

Извръщам се към госпожата в Черно

И благичко ѝ казвам "Знай,

че всяко мъничко добро, 

у всякосъстояние, покой;

Момент – пространство-време

е мъничко парченце от порой,

Поток моменти, събрани заЕдно –

във думичката " Рай" са наЕдно.

Проблясват десетки поред десетки

при всеки следващ ход...

И доброто ще просветва

с блещукащите светлинки.

Те стават стотици по стотици,

 а времето изтекло е накрая!

Изсипаното - пясъчен часовник,

но с песъчинки хиляди... И всяка

светеща отмервайки доброто,

сторено в конкретен миг

във времето, което " БЕ" 

А пространството е вече бездна,

покрита със воал от Тъмнина,

ала поръсена от хиляди добри дела, 

 

Душата още жива е и поТвърдена–- 

Шепа пясък от пръста,

но пълна шепа Светлина...

 

Март, 2018

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Тоцев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...