"Обичаш или мразиш – при мен пак ще долазиш!
Времето пилееш или пазиш..."
Рефрен подаденот Смъртта,
че в радост или пък тъга
Тя чака зад последна врата...
Коридор след коридор
от едно антре през други две
надбягвам се със смисъла, и мисълта:
"Дали през предна порта
или пък крадешком през плет на заден двор!?"
Тя, онази Дама със извита и наточена коса
дебне и ще окоси мечтите на несвършеното
"Потенциално" – мое облекло,
онова - изтъканото с поредица моменти
заплитаните "вътъци" на всяко следващо "сега" със предно
Предното "сега" със следно
... "пилееш или пазиш..."
Отеква шепота в слуха,
дано и то не е последно
..." при мене пак ще долазиш..."
Отново ехото злокобно,
напомня за пространство лобно.
И преди да се побъркам аз съвсем
в очакване на утрешния ден,
В момент си казвам "край!"
Извръщам се към госпожата в Черно
И благичко ѝ казвам "Знай,
че всяко мъничко добро,
у всякосъстояние, покой;
Момент – пространство-време
е мъничко парченце от порой,
Поток моменти, събрани заЕдно –
във думичката " Рай" са наЕдно.
Проблясват десетки поред десетки
при всеки следващ ход...
И доброто ще просветва
с блещукащите светлинки.
Те стават стотици по стотици,
а времето изтекло е накрая!
Изсипаното - пясъчен часовник,
но с песъчинки хиляди... И всяка
светеща отмервайки доброто,
сторено в конкретен миг
във времето, което " БЕ"
А пространството е вече бездна,
покрита със воал от Тъмнина,
ала поръсена от хиляди добри дела,
Душата още жива е и поТвърдена–-
Шепа пясък от пръста,
но пълна шепа Светлина...
Март, 2018
© Александър Тоцев Всички права запазени