"Обичаш или мразиш – при мен пак ще долазиш!

Времето пилееш или пазиш..."

Рефрен подаденот Смъртта,

че в радост или пък тъга

Тя чака зад последна врата...

Коридор след коридор

от едно антре през други две

надбягвам се със смисъла, и мисълта:

"Дали през предна порта

или пък крадешком през плет на заден двор!?"

Тя, онази Дама със извита и наточена коса

дебне и ще окоси мечтите на несвършеното

"Потенциално" – мое облекло,

онова - изтъканото с поредица моменти

заплитаните "вътъци" на всяко следващо "сега" със предно

Предното "сега" със следно

... "пилееш или пазиш..."

Отеква шепота в слуха,

дано и то не е последно

..." при мене пак ще долазиш..."

Отново ехото злокобно,

напомня за пространство лобно.

И преди да се побъркам аз съвсем

в очакване на утрешния ден,

В момент си казвам "край!"

Извръщам се към госпожата в Черно

И благичко ѝ казвам "Знай,

че всяко мъничко добро, 

у всякосъстояние, покой;

Момент – пространство-време

е мъничко парченце от порой,

Поток моменти, събрани заЕдно –

във думичката " Рай" са наЕдно.

Проблясват десетки поред десетки

при всеки следващ ход...

И доброто ще просветва

с блещукащите светлинки.

Те стават стотици по стотици,

 а времето изтекло е накрая!

Изсипаното - пясъчен часовник,

но с песъчинки хиляди... И всяка

светеща отмервайки доброто,

сторено в конкретен миг

във времето, което " БЕ" 

А пространството е вече бездна,

покрита със воал от Тъмнина,

ала поръсена от хиляди добри дела, 

Душата още жива е и поТвърдена–- 

Шепа пясък от пръста,

но пълна шепа Светлина...

Март, 2018