Кiara (Киара)
182 300
2 jul 2008, 16:00

Шепа съществуване 

  Poesía
853 1 14
 

Разбрах.

Не се побирам

в модулиран корен на квадрати.

Във плитко от мечти

най-често  давя се.

(от малкото им общо кратно)

Не, не искам,

най-вече зимата така

да си отива на ръцете ни.

Да бъдем глухо отражение

във близкото (не)случване.

И някой ден ще се науча

след ъгъла, пред вкъщи

да не трия,

с вятъра,

Усмивката

от (липсата на) чувства.

Изтрезнявам в сивото небе

и зная колко мрази да е голо,

и черното дете,

което пуши, проси, носи...

А инвалидите,

накацали и много тихи

по пролетно измитите тераси

все гледат отстрани

децата си

как ритат топка -

и той

е татко като другите,

и той, синът му, като другите е...

Но често пита -

„Защо ме гледат толкова различно?!"

Прегризах и  въжетата,

които стягат вдишването сутрин.

И не, не искам да разбирам

от споделеност,

която раздробява на посоки

попътността към някой.

Не искам и следи

да прося,

за да науча как се става,

без да ми горчи

и без да си повтарям -

утре, няма.

Мразя я хралупата

в очите ни.

Мразя.

Да плюем в жадното

и дъвчем гладния.

Докога -

със себе си

по-чужди ще заспиваме?!

Къде се чупят погледи?!

Къде е кошът?!

Къде е премълчаното

ми Вчера?!

Не се е скъсало

достатъчно от Утре,

себе си, отвътре,

да навия

в кълбо невежество,

било и то - блажено.

Не, не искам шепа съществуване

и просто мускул вляво.

Не искам погледа на татко

във моите зеници след време

да възкръсне, както в мама.

 

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Къде е премълчаното
    ми Вчера?!
    Много хубаво!
  • Великолепие!
    Пишеш прекрасно!
  • " Не, не искам шепа съществуване

    и просто мускул вляво "

    Аз просто " гледам тъпо " в една точка, след всеки прочит...
    Съжалявам за безсмисления коментар, но така се чувствам...
  • Има стихове, които дълбаят като със свредел... Не зная каква ти е бургията, ама оставя необятни черни дупки...

    Една от най-горчиво-кефещатите поезии, които съм чел! Всъщност дрънкам глупости, защото и аз трудно намирам думите след сблъскването със свръхновите, с които ни замерваш! Страдфорд на Ейвън-ецът го е казал най-добре:
    "Останалото е мълчание!"

    AVE!

  • Много добре казано! Поздравления!
  • КРАСОТА . ПОЗДРАВВЛЕНИЯ
  • Рядко оставам бездумна, но след прочита на твой стих...

    Поздрав!
  • И да искам, няма какво да кажа!
  • След твоите стихове мога само да мълча!
    Поздрав, Киара!
  • Мразя я хралупата
    в очите ни.

    Чудесен стих!
    Поздравления!
  • Не, не искам шепа съществуване
    и просто мускул вляво.
    Не искам погледа на татко
    във моите зеници след време
    да възкръсне, както в мама.
    ...

  • Великолепен стих!!!Поздрав,Киара!
  • За твоята поезия не се намират думи...И мога само да чета, чета, но не и да ти опиша чувствата, които пораждаш в мен със стиховете си.
    Прекрасна си, такава чувствителна душа...
  • "попътността към някой..."
    Стиховете ти ,Киара са плътни и дълбоки като вселената!
    Моите почитания!
Propuestas
: ??:??