13 mar 2018, 16:12  

Шепа тишина

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Тишината не плаши кварталните гълъби,

полудели от звучно мълчание денем. 

Изкълваха просото, така, непокълнало, 

и отдавна изгубиха вкус за летене. 

 

Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, 

но сами не избраха да бъдат навънка... 

Да заплитат по клоните клетки е даденост, 

отразена от острата липса на слънце. 

.

В споделената шепа с кварталните гълъби 

тишината кънти от трошливите мисли.  

А гнездата, с бездомност догоре препълнени, 

ще отгледат за себе си нощния писък.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...