13 mar 2018, 16:12  

Шепа тишина

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Тишината не плаши кварталните гълъби,

полудели от звучно мълчание денем. 

Изкълваха просото, така, непокълнало, 

и отдавна изгубиха вкус за летене. 

 

Под стрехѝте порочно са празни гнездата им, 

но сами не избраха да бъдат навънка... 

Да заплитат по клоните клетки е даденост, 

отразена от острата липса на слънце. 

.

В споделената шепа с кварталните гълъби 

тишината кънти от трошливите мисли.  

А гнездата, с бездомност догоре препълнени, 

ще отгледат за себе си нощния писък.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...